Цитиране срещу позоваване: Разбиране на основните разлики

Цитирането и позоваването са два основни елемента на академичното писане. Те имат решаваща роля за признаване на източниците, използвани в дадено произведение, както и за признаване на работата на други изследователи.

Разбирането на основните разлики между цитиране и позоваване е от решаващо значение за постигането на академичен успех. В тази статия ще разгледаме разликите между цитиране и препращане, както и тяхното значение и практическите инструменти за успешното им използване при писане.

Какво представлява цитатът?

Цитирането е практика на посочване на източника в основния текст на документа. Когато се позовавате на източник, показвате, че сте използвали информация, идеи или думи от този източник. Цитирането на източниците е признание за оригиналния автор и позволява на читателите да намерят изходния материал, ако искат да научат повече.

Цитатите в академичните текстове често включват името на автора, годината на публикуване и номера на страницата(ите) на оригиналния материал. Цитатите могат да се използват за предоставяне на доказателства в подкрепа на аргумент, за осигуряване на достоверност на твърдение или за признаване на работата на други изследователи.

Какво представлява препращането?

Препратките са процес на предоставяне на подробен списък на всички източници, споменати в документа. Този списък се намира в края на документа и съдържа изчерпателна библиографска информация за всеки източник, включително името на автора, заглавието на произведението, издателя и датата на публикуване.

Цитиране срещу позоваване: Основни разлики

Определение и цели

Въпреки че цитирането и позоваването са тясно свързани, между тях има няколко съществени разлики:

Цитирането е акт на разпознаване на източника на информация в текста на документа, обикновено чрез поставяне на името на автора и годината на публикуване в скоби или чрез използване на бележка под линия или бележка накрая. Цитирането често се използва в подкрепа на аргумент или твърдение или за предоставяне на доказателства за нещо конкретно в основния текст.

Препращането, от друга страна, е представянето на пълен списък, обикновено в края на документа, на всички посочени източници. Целта на позоваването е да се предостави на читателите изчерпателен и точен запис на използваните в документа източници, който да им позволи да идентифицират и проверят споменатия материал, както и да позволи на следващите учени да разширят работата, като използват същите източници.

Съдържание

Цитирането обикновено включва името на автора, годината на публикуване и номера на страницата(ите) на източника. В някои случаи може да се предостави допълнителна информация, като например заглавието на произведението или името на издателя.

От друга страна, списъкът на литературата съдържа по-подробна информация за източника; всеки запис в списъка на литературата обикновено включва името на автора, заглавието на произведението, издателя и датата на публикуване, както и всяка друга подходяща информация, като например издание, том или номер на страница.

Форматиране

Цитатите често са кратки и се използват в основния текст на документа, за да обяснят откъде произхожда определена информация или идеи. Те могат да приемат няколко форми в зависимост от използвания стил на цитиране и могат да бъдат оформени в скоби, бележки под линия или крайни бележки, като разположението им в документа също може да варира в зависимост от стила на цитиране.

За разлика от тях препратките представляват пълен списък на всички източници, посочени в документа. Обикновено те се поставят в края на документа, на друга страница, и се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора или, ако няма автор, по първата дума от заглавието.

Структурата на препращането, както и на цитирането, може да се промени в зависимост от използвания стил на цитиране.

Видове цитати

Има няколко вида цитати, които могат да се използват в даден текст. Ето няколко примера за най-разпространените видове:

Директен цитат:

Директният цитат е точно възпроизвеждане на текст, фраза или изречение от източник, което е оградено с кавички и е цитирано с името на автора, годината на публикуване и номера на страницата(ите) на източника.

"Най-красивото нещо, което можем да преживеем, е мистериозното" (Айнщайн, 1979 г., стр. 5).

Перифразирам:

Преформулирането на материала от източника със собствени думи, като се посочва дължимото, е известно като перифразиране. Тъй като перифразирането съдържа множество изречения, включете името на автора и годината на издаване, но не и номера на страницата.

Според Айнщайн (1979) най-красивото усещане е удивлението от непознатото.

Обобщаване:

Обобщаване е, когато представяте кратко резюме или съкратена версия на източника със свои думи, като цитирате автора. Името на автора и годината на публикуване трябва да бъдат включени в цитата.

Изследователите са установили, че консумацията на захар е свързана с по-висок риск от затлъстяване и диабет (Smith, 2015).

Косвено или вторично цитиране:

Цитиране на материал, който сте открили в един източник, но е бил публикуван за първи път в друг. В цитирането трябва да се включат както името на оригиналния автор, така и името на автора на източника, който сте използвали.

Johnson (1998), цитиран в Smith (2015), установява, че съществува положителна връзка между физическите упражнения и психичното здраве.

Видове препратки

Система автор-дата

Източниците в системата "автор-дата" се изброяват в края на доклада по азбучен ред според фамилното име на първия автор, както е в следния пример:

Smith, J.K., L.M. Johnson и R.T. Green. 2020. Effects of Climate Change on Forest Ecosystems (Ефекти от изменението на климата върху горските екосистеми). Екология и опазване на околната среда, 25(4), 45-56.

Цифрова система

В системата "автор-дата" източниците се подреждат по азбучен ред въз основа на фамилното име на първия автор и се поставят в края на доклада, например:

4. Wilson, J.T., P. Mitchell и K. Jones. 2010. Птичи съобщества във фрагментиран горски ландшафт. Journal of Wildlife Management, 74(2), 223-231.

Значение на цитирането и позоваването

Цитирането и позоваването са от съществено значение в академичното писане, тъй като позволяват на авторите да посочат оригиналните източници на използваната информация. Те дават възможност на читателите да проверят твърденията, направени в текста, и да намерят източниците, използвани като подкрепа.

Правилното цитиране и позоваване помагат да се докаже надеждността на автора и неговата компетентност по темата, като същевременно се избягват обвинения в плагиатство.

Инструменти за цитиране и позоваване

Инструментите за цитиране и позоваване могат да направят управлението на източниците значително по-ефективно и прецизно. Сред тези инструменти са:

EndNote, Zotero, и Mendeley са примери за софтуер за управление на справки, който може да ви помогне да събирате, запазвате и организирате източници, както и да изготвяте цитати и библиографии.
Генератори на цитати, като например EasyBib, Машина за цитиране, и BibMe, ви позволяват да въведете информация за източника и да генерирате цитат в подходящия стил на цитиране.
Софтуер за текстообработка с вградени възможности за цитиране, като Microsoft Word и Google Docs, който може да създава цитати и библиографии в множество формати.

Тези инструменти могат да ви помогнат да се уверите, че вашите цитати и препратки са точни, последователни и правилно структурирани, като ви спестят време и усилия и ви помогнат да избегнете потенциални грешки и етични нарушения.

Започнете да създавате инфографики и научни илюстрации

Mind The Graph е лесен за употреба и адаптивен инструмент, който може да помогне на потребителите да представят графично трудни научни концепции и данни. Създаден е с цел да улесни живота на изследователи, студенти, преподаватели и професионалисти в много области.