Науката отдавна се смята за област на обективност, рационалност и неутралност. Учените често дават отговори на въпроси, които са неразрешими. Възниква обаче един прост, но дълбок въпрос: чия гледна точка се приоритизира в научните изследвания?
В повечето случаи учените, които виждаме, са обикновено мъже, така че къде отиват всички жени учени? Разглеждат ли се техните въпроси?
Феминистката философия на науката е подход, който оспорва представата за науката като чисто обективно занимание, като хвърля светлина върху начините, по които предразсъдъците, културните предположения и социалните ценности формират научните изследвания и производството на знания. В тази статия ще се запознаем обстойно с феминистката философия на науката, като разберем нейната история, предизвикателствата и приноса ѝ за научната общност.
История на феминистката философия на науката
През 80-те и 90-те години на миналия век феминистка философия на науката е сравнително нов обект на изследване. През 60-те и 70-те години на ХХ в. възходът на феминистките движения доведе до решаваща загриженост за дискриминацията на жените и други маргинализирани групи в науката, както и за начините, по които научното знание отразява и подкрепя патриархалните идеали.
Евелин Фокс Келър, биолог и писател, предлага една от първите феминистки критики на науката в книгата си от 1983 г. "Размисли за пола и науката", в която заявява, че научното знание не е неутрално или обективно, а по-скоро се влияе от ценностите и презумпциите на тези, които провеждат изследването.
През следващите десетилетия феминистката философия на науката продължава да расте и да се развива, интегрирайки идеи от критичната расова теория, куиър теорията и други академични области. Влиянието на научното знание върху жените и други маргинализирани групи, ролята на науката за влияние върху обществената политика и значението на науката за установяване на обществени норми са само някои от многото теми, които феминистките философи на науката са изследвали. Насърчаването на една по-разнообразна и приобщаваща научна общност несъмнено е едно от основните постижения на феминистката философия на науката.
Традиционното схващане за науката като област, предназначена единствено за елитарни професионалисти, беше оспорено от феминистките философи на науката, които настояват за включването на разнообразни гледни точки и опит в научното изследване. В резултат на това бяха разработени нови изследователски процедури и подходи, които обръщат повече внимание на перспективите на маргинализираните групи.
Еволюцията на феминистката философия на науката е отражение на продължаващата борба за по-приобщаващо, справедливо и социално осъзнато научно знание и практика.
Феминистки емпиричен холизъм
Емпиризмът е философска теория, която акцентира върху това, че опитът и наблюдението играят основна роля в придобиването на знания. Емпиристите вярват, че всички знания произтичат от сетивния опит и следователно единствената легитимна основа за твърдения за знания са емпиричните доказателства. Феминисткият емпиричен холизъм е философски подход, който има за цел да съчетае феминистките и емпиричните гледни точки при изучаването на науката. Този метод съчетава феминистките разбирания за социалните и културните влияния върху научните изследвания с емпиричните подходи към емпиричните данни и правилното научно изследване.
Феминисткият емпиричен холизъм в своята същност е отговор на ограниченията на традиционните емпирични подходи, които са склонни да пренебрегват начините, по които социалните и културните влияния формират научното знание и практика. За да се преодолеят тези ограничения, феминисткият емпиричен холизъм се застъпва за по-сложен и всеобхватен метод за провеждане на научни изследвания.
Феминисткият емпиричен холизъм отдава голямо значение на отчитането на по-широката социална и културна среда, в която се провеждат научните изследвания. Според този подход научното знание не се генерира независимо от външни влияния, а по-скоро се влияе от различни социални, културни и исторически фактори. Като обръщат внимание на тези фактори, феминистките емпирични холисти имат за цел да насърчат по-пълното разбиране на научното знание и методология.
Обективността във феминистката философия на науката
Идеята за обективност е подложена на значителна проверка и критика във феминистката философия на науката. Традиционните дефиниции на обективността, които насърчават неутрален и свободен от ценности подход към научното изследване, са оспорвани от феминистките философи, тъй като пренебрегват начините, по които социалните и културните ценности оказват влияние върху научното знание и практика.
Феминистките философи на науката отбелязват, че научното знание не се създава самостоятелно, а се влияе от различни социални и културни фактори, включително, но не само, от пола, расата и класата. Те твърдят, че тези фактори могат да повлияят на задаваните изследователски въпроси, използваните изследователски техники и интерпретацията на резултатите.
Вследствие на това феминистките философи на науката твърдят, че научното знание не може да се счита за обективно в традиционния смисъл на думата, тъй като то се формира от лични възгледи и ценности.
Ситуативното знание е един от подходите, които феминистките философи на науката са разработили, за да се справят с тези проблеми. Този метод подчертава значението на признаването на субективните гледни точки и ценности, които оказват влияние върху научните изследвания, както и значението на различните гледни точки и опит за развитието на научното знание.
Концепцията за ситуационното знание подчертава как знанието винаги е поставено в определена социална и културна среда и как тези фактори влияят върху това, което се смята за вярно или значимо знание. Според този подход обективността не се разглежда като неутрален или свободен от ценности идеал, а по-скоро като процедура за идентифициране и справяне с ирационалните перспективи и ценности, които влияят върху научните изследвания.
Теория на феминистката гледна точка
Феминистката теория на гледната точка е философски подход, който подчертава значението на социалната и политическата среда за формиране на знанието и разбирането. Тя твърди, че потиснатите и маргинализирани групи, особено жените, имат специфичен опит, както и мнения, които често остават извън основните разкази и системи от знания. Когато тези мнения бъдат включени в процеса на създаване на знания, те могат да предоставят проницателна критика на преобладаващите убеждения и предразсъдъци.
Според феминистката теория на гледната точка знанието, създадено от маргинализираните групи, може да предостави значителен поглед върху по-общите политически и социални контексти, в които се създава информацията, освен че е ценно само по себе си.
Феминистката теория на гледната точка има за цел да насърчи един по-всеобхватен и разнообразен подход към създаването на знания, който е по-подходящ да отразява сложността и разнообразието на човешкия опит, като включва гледните точки на маргинализираните групи.
Феминистки перспективи в науката
Феминистките възгледи за науката подчертават необходимостта да се вземе предвид социалният, културният и историческият контекст, в който се формира научното знание. Доминиращите перспективи, които често се основават на опита и презумпциите на привилегировани групи, като например мъжете и хората от западните култури, са критикувани от феминистките философи на науката за това, че формират традиционните подходи към науката. В резултат на това тези методи често изключват или пренебрегват гледните точки и опита на жените и хората от други маргинализирани групи.
Като насърчават по-всеобхватен и разнообразен подход към създаването на знания, феминистките перспективи към науката целят да оспорят този изключващ метод. Те вярват, че включването на гледни точки от различни групи може да осигури критично разбиране на сложността на човешкия опит и да помогне за оспорване на предразсъдъците и презумпциите, които са в основата на традиционните научни методологии.
Принос и предизвикателства на феминистката философия на науката
Сайтът феминистка философия на науката е направил няколко съществени приноса към философията на науката и е разширил дискусиите за социалната справедливост и равенство. Те включват:
Подчертаване на ролята на социалните и културните фактори при създаването на научни знания
Феминистките философи на науката подчертават важността на отчитането на по-широкия социален и културен контекст, в който се провеждат научните изследвания. Това е помогнало да се оспори традиционното схващане за науката като обективна и неутрална и е насърчило по-нюансирано разбиране на начините, по които социалните и културните фактори могат да повлияят на създаването на научно знание.
Насърчаване на по-приобщаващ подход към науката
Феминистката философия на науката насърчава включването на различни гледни точки в научните изследвания, включително гледните точки на жените и други маргинализирани групи. Това спомогна за оспорване на изключващия подход към науката, който традиционно е бил доминиран от привилегировани групи, и насърчи по-всеобхватен и разнообразен подход към създаването на знания.
Насърчаване на по-критичен подход към научните изследвания
Феминистката философия на науката насърчава по-критичен подход към научните изследвания, включително по-голямо внимание към потенциалните социални и етични последици от научните изследвания и технологичния напредък. Това спомогна за оспорване на предположението, че науката е неутрална и лишена от ценности, и насърчи отделянето на по-голямо внимание на потенциалните социални и етични последици от научните изследвания.
Въпреки тези приноси феминистката философия на науката е изправена и пред редица предизвикателства, сред които:
- Съпротива от страна на мейнстрийм науката: Феминистката философия на науката се сблъсква със съпротивата на някои водещи учени, които разглеждат феминистките перспективи като заплаха за традиционния подход към науката. Това затруднява широкото приемане на феминистките възгледи в научната общност.
- Ограничени ресурси и финансиране: Феминистката философия на науката често получава ограничени ресурси и финансиране в сравнение с традиционните подходи към науката, което може да затрудни провеждането на изследвания и популяризирането на феминистките перспективи в областта.
- Липса на разнообразие във феминистката философия на науката: Въпреки че феминистката философия на науката се стреми да насърчава разнообразието и приобщаването, в самата област все още липсва разнообразие. Това може да ограничи перспективите и прозренията, които се внасят в научните изследвания, и да попречи на способността на феминистката философия на науката да оспори изцяло традиционния подход към науката.
В обобщение феминистката философия на науката поставя под въпрос традиционните представи за научното изследване и подчертава значението на разбирането и преодоляването на социалните и културните влияния върху научното знание и практика. Феминистката философия на науката насърчава създаването на по-разнообразна и приобщаваща научна общност, което подобрява познанията ни за природния свят в по-голям мащаб.
Комуникиране на науката по лесен начин
Не е лесно да се разбере сложната терминология в науката. Ние го знаем! Но знаете ли, че тези сложни понятия могат да бъдат предадени ефективно, за да се направи науката по-малко сложна? Mind the Graphс научните си илюстрации ви помага да предавате науката по лесен начин. Регистрирайте се сега, за да разгледате огромната библиотека от визуални научни графики.
Абонирайте се за нашия бюлетин
Ексклузивно висококачествено съдържание за ефективни визуални
комуникация в областта на науката.